Сигурност

Блокчейн идва на помощ в борбата с фалшивите новини

Иван Гайдаров

През 2018 г. в YouTube се появи видео на бившия президент на САЩ Барак Обама, в което той обяснява колко лесно технологиите могат да бъдат използвани за манипулиране на видео и създаване на фалшиви новини. Материалът генерира повече от 7,2 милиона гледания.

Във видеото Обама обяснява, че живеем в опасни времена, в които "врагове могат да накарат всеки да каже нещо по всяко време". Малко по-късно се оказа, че самият видеоклип е фалшификат.

Това е поредно доказателство, че през последните пет (а и повече) години в интернет се разпространяват много неверни новинарски статии, изображения/видео, както и фалшиво и подвеждащо съдържание като цяло. Едно възможно решение на този проблем би могло да стандартизира начина, по който се доставя онлайн съдържание, и да гарантира неговата истинност.

Въведете блокчейн като метод за гарантиране на новини и уеб съдържание

Като част от еволюцията на Web 3.0, блокчейн се използва за създаване на децентрализирана мрежа, в която споделен запис пази информацията за съдържанието, а след това се свързва неразривно към това съдържание, за да се гарантира неговата автентичност. Подобни идентификационни данни също така биха позволили на компаниите и физическите лица да запазят контрол върху съдържанието, което създават или консумират.

До 2023 г. до 30% от новините и видеосъдържанието в световен мащаб биха могли да бъдат удостоверени като истински чрез блокчейн. Това може да се превърне в действително противодействие на технологията Deep Fake, сочи доклада Gartner 2020 Predicts, публикуван през декември.

"Блокчейн може да проследява произхода на новините (текстово или видео съдържание), така че потребителите им да знаят откъде са дошли те и да са сигурни, че не няма зложелателна намеса", коментиа Авива Литан, вицепрезидент на Gartner, и добавя: "Поставянето на социалните медии и социалните мрежи на блокчейн основа ще даде възможност на потребителите да контролират не само собствената си информация, но и алгоритмите и филтрите, които насочват информационните им потоци."

През декември изпълнителният директор на Twitter Джак Дорси обяви, че компанията "финансира малък независим екип от до петима архитекти, инженери и дизайнери на софтуер с отворен код за разработване на отворен и децентрализиран стандарт за социалните медии".

Концепцията на Twitter е да позволи на потребителите да четат това, което искат, през филтри, които биха могли да се основават на блокчейн, за да удостоверят съдържанието, ако искат, или нефилтрирано съдържание, ако изберат този вариант.

През последните две години се появиха няколко грандиозни проекта, използващи блокчейн, насочени към борбата с фалшивите новини.

Спонсорираният от New York Times News Provenance Project, Deep Trust Alliance и PO.ET са примери за усилия, насочени към стандартизиране на начина, по който новини, изображения и видео се публикуват в мрежата, като същевременно се проследява техният път от източника до потребителя.

Po.et разработва децентрализирана система, базирана на блокчейн платформата на биткойн, която използва непроменим запис, съдържащ времето на създаване на съдържанието и използващ настоящите стандарти за оперативна съвместимост на медийната индустрия.

News Provenance Project работи с Garage на IBM, за да разработи доказателство за концепция, използвайки блокчейн платформата Hyperledger Fabric за съхраняване на контекстуални метаданни за новинарски снимки и видео, включително кой е заснел кадрите, къде са били заснети и кога са били редактирани и публикувани. Блокчейн записът ще съдържа произхода на материала: кога, къде и от кого е направен, кой го е публикувал и как е бил използван в мрежата от новинарски организации.

The Deep Trust Alliance е основан от Кетрин Харисън, която преди това е директор на глобалния продуктов мениджмънт на IBM Blockchain, където допринася за разработването на Hyperledger Fabric.

"Повечето компании и усилия започват с deep fake видео и изображения, които дори не са широко разпространени в интернет. Те са наистина малък процент от фалшивото съдържание в мрежата. Започваме с deep fake, защото те са най-лесни за обработка", казва Авива Литан от Gartner.

За разлика от ръчно манипулираното съдържание, например новинарска статия, създадена или редактирана от зловредни актьори, терминът deep fake се отнася до изображение или видео, генерирано от AI и технология за машинно обучение, известна като GAN.

Дани О'Брайън, директор на стратегията на Electronic Frontier Foundation, смята, че използването на технологии за решаване на социален проблем рядко се получава. "Някои хора вярват, че решението на проблема с фалшивите новини е да се създаде система, която да създава истински новини. Тази теза има две основни слаби места. Първо, това, че определена новинарска агенция е пуснала нещо, не означава, че то е пълната истина. И второ, хората, които четат и споделят фалшиви новини, рядко са мотивирани да разберат дали те са истина или не", казва той.

С други думи, потребителите обикновено не използват критично мислене, за да определят дали новините са истински или не - стига да отговарят на идеите, които им харесват.

News Provenance Project на New York Times обаче не започва със статии, а с експерименти с изображения, тъй като за софтуера е по-лесно да проверява пиксели и да определи дали те са променяни или автентични", казва Литан.

За разлика от видеото и изображенията, най-добрият метод за удостоверяване на писмен текст би бил консенсус около източниците, които са го публикували първоначално. С други думи, използвайки вградения алгоритъм за консенсус на блокчейн, производителите на съдържание могат да потвърдят дали нещо е автентично, преди то да бъде публикувано.

"Най-доброто приложение на блокчейн е при управлението на съдържание. Ако всички приемат система за управление на съдържанието, която криптографски подписва материалите и всяка редакция, направена в тях, а след това го удостоверява и записва с помощта на блокчейн, шансовете една новина да бъде фалшифицирана ще бъдат нулеви", категорична е Литан.

"Съществуват обаче злонамерени фалшиви новини, създадени от държавни играчи, които конструират пропагандни разкази за политически цели. Няма значение дали те ще станат част от система за удостоверяване, защото нито една такава система не може да бъде универсална", контрира О'Брайън.

Литан се съгласява и добавя, че също така в проблем се превръща практически невъзможността всички медии да се споразумеят за единна система за управление на съдържанието.

X