Софтуер

Уличното осветление в София се управлява от ГИС

CIO Media

Мария Динкова

Рядко в ежедневието си даваме сметка колко усилия са необходими за поддържането на уличното осветление, на пътната инфраструктура, на текущите ремонти и на всички други дейности, с които са натоварени местните администрации. В тази връзка внедряването на различни технологии може да се окаже добро решение, което значително ще улесни служителите в общините и същевременно ще ускори отстраняването на проблемите. Колкото и хубаво да звучи това обаче, вероятно ще трябва да мине още доста време, преди подобни иновации да станат неразделна част от нашите градове. Оказва се, че развитието на технологиите отново изпреварва скоростта, с която се осъществява промяната в мисленето у хората.

Именно и затова всяка стъпка в правилната посока трябва да се приветства и насърчава. ГИС за управление на уличното осветление в столицата е именно такъв проект. Неговата основна цел е да събере на едно място всички данни за уличното осветление и в крайна сметка някой ден да се създаде един вид „кадастър“, обяснява Петя Тодорова от Столичната община. Проектът се реализира съвместно с ИТ компанията „Давид холдинг“ върху платформата за интелигентно управление на инфраструктурата Bently.

„Досега не е имало никаква обобщена информация под никаква форма за уличното осветление. Тази система, на първо място, позволява да се следи цялата информация от гледна точка на осветлението. Отделно много често, когато се прави ремонт на дадена улица, се изисква съгласуване с отделните дружества – в случая какви са комуникациите под тротоара – досега такава пълна информация нямаше. Сега можем да даваме по-коректни данни какво се съдържа като цяло навсякъде в града“, уточнява Тодорова.




ГИС+CAD/CAM+3D


 Проектът се изпълнява в рамките на година, като основната работа по него приключва през 2015. „През тази година ние трябваше да съберем данни за уличното осветление и да ги въведем в информационна система, базирана върху платформа на Bentley, като паралелно ги верифицираме, и да подготвим и останалите слоеве (другите дейности на метната власт в столицата), свързани с транспортната инфраструктура“, разказва Десислава Димитрова, продуктов мениджър „Bentley решения“ в „Давид холдинг“.
Тя признава, че най-същественият етап от работата е бил свързан със събирането на данните, като това включва информация за стълбове, осветителни тела, светлинни източници, както и за останалите елементи като аксиално осветление и фасадно осветление. Първоначално в системата са били въведени данни за над 80 хил. стълба, докато сега общият брой на обектите надхвърля 100 хил.
„Екипи от наша страна обхождаха всеки от елементите на място. Основната причина да се спрем на този начин на изпълнение беше, че не само се събираше информация, но и се нанасяше уникален идентификационен номер, който е въведен в система. Можете да го видите на височина около 1,80-2,00 метра, каквото беше изискването на общината. Така че по всеки такъв номер сега може да бъде проверено състоянието на съответния елемент“, допълва Димитрова.
Самата платформа съчетава в себе си не само ГИС, а също така CAD/CAM и 3D. Тя е ориентирана към интелигентно управление на инфраструктура и е единствената по рода си, която съчетава тези три основни стълба. Едно от основните й предимства е, че предлага много готови математически модели за дефинирането на обектите. В „Давид холдинг“ са използвали вече натрупания световен опит и са го адаптирали към конкретните нужди на Столичната община.

Приложенията на системата са разнообразни и те значително улесняват работата не само на местната администрация, но и на всички фирми, които се занимават с поддръжка на уличното осветление и имат задължението да нанасят коректна информация в платформата. На първо място, решението позволява на служителите в общината във всеки момент да проверяват състоянието на всички елементи. Освен това те могат да следят как се развива ремонтна дейност и да предоставят на фирмите информация къде точно трябва да се работи, за да не се стигне до нарушаване на тръбната мрежа или до накъсване на кабели. На последно място, макар не и по важност – Bently дава възможност да се изготвят анализи и да се правят справки за това като съотношение какви светлинни източници има в София; какво е състоянието на стълбовете – добро, отлично, лошо; какъв е материалът на стълбовете - дали са бетонни или метални.
„Идеята е в крайна сметка малко по малко да можем да налеем всички данни за уличното осветление в тази система. Целта е в общината да имаме достъп до програмата и във всеки момент да можем да правим справки, да следим изпълнението и т.н. Ако има нужда от някаква справка, тя може да бъде изготвена в различен вид таблици и карти, което е доста важно, за да се преценява нагледно къде има нужда от още осветление, къде няма, къде е амортизирано“, обяснява Тодорова.

Бъдещо развитие

 Възможностите за бъдещо надграждане на системата са доста големи. Bently е унифицирана платформа, която може да се използва също така при проекти, свързани с екологията, сметоизвозването, сметосъбирането, създаването на 3D модели на ключови сгради, а впоследствие дори и 3D модел на самия град. Към момента от общината имат намерение да нанесат в системата и светофарните уредби, хоризонталната и вертикалната маркировка, както и всички пътни знаци. Все още обаче не са определени конкретните срокове, в които това ще се случи.

Друго потенциално „разширение на проекта е управлението на ремонтната дейност, което също е много силна страна на тази платформа. Ако се въведе информация за това какви са цените на всеки от материалите, които се включват при поддръжката на уличното осветление, системата би могла да издава директно работни наряди на екипите, които се занимават с това, и в реално време да се оценят и да се правят анализи каква е цената на поддръжката на един, на втори, на трети вид осветление. Но това е евентуално възможност за бъдещо развитие на системата“, посочва Димитрова. Тя дава и друг пример – чрез системата могат да се използват събраните данни относно рекламите и информационните табели, монтирани на голяма част от стълбовете. Това би позволило на общината в бъдеще да следи броя на такъв тип реклами, да събира такси за тях и да знае какъв приход постига от тях.

Основното предизвикателство пред подобни проекти, от една страна, е свързано с финансирането, тъй като те имат значителен обхват и бюджет. От друга страна обаче, се оказва, че е доста по-трудно да се промени мисленето на хората, отколкото да се внедри такава система, споделя Димитрова. Според нея трябва да се осъзнае, че технологиите наистина улесняват работата и това не е поредното решение, което просто трябва да се интегрира, без да бъде използвано.


„Този проект на фона на това, което се представя в годишната книга на Bently за инфраструктурни решения – Infrastructure Yearbook, е нещо съвсем минимално. Но за съжаление в България може би е необходимо още много време, за да да започне тази промяна в мисленето“, допълва Димитрова. Тя смята, че ако гражданите бъдат по-активни в процеса на създаване на интелигентния град, крайните резултати ще бъдат значително по-добри. Това може да се гарантира, като се даде публичен достъп до системата, така че да могат да се докладват проблеми в реално време, а общината от своя страна своевременно да възлага на съответните фирми задачите. Можем само да се надяваме, че подобен подход ще ни телепортира в XXI век и все пак ще успеем да догоним световните тенденции.

X